Климатичните цели вече не могат да останат само политически декларации — те трябва да се превърнат в проекти, които могат да получат финансиране. Това беше основното послание на Istanbul Climate Finance Summit, проведен на 4 септември в Istanbul Finance Center, и един от ключовите подготовителни форуми преди COP31 в Анталия.
Участници и теми
Форумът под мотото „От визията за COP31 към финансирането на климатичните действия“ събра представители на турското правителство, международни финансови институции, банки, инвеститори и бизнеса, обсъждайки чиста енергия, зелена индустриализация, устойчиви градове, финансиране за адаптация и механизми за мобилизиране на частен капитал.
Ключови говорители на откриването
Сред основните участници на откриването бяха турският министър на околната среда, урбанизацията и климатичните промени и президент на COP31 Мурат Курум, министърът на енергетиката и природните ресурси Алпарслан Байрактар, вицепрезидентът на AIIB Аджай Бхушан Пандей и представители на банковия сектор.
Курум: Климатичното финансиране е инвестиция, а не разход
В дискусията бе подчертан разликата между необходимото и наличното климатично финансиране. Мурат Курум заяви, че средствата за борба с климатичните промени трябва да се разглеждат като инвестиция, която предотвратява много по-големи икономически и социални загуби.
Според представените данни глобалната потребност от климатично финансиране е между 7,5 и 9 трилиона долара, докато мобилизираният капитал е около 1,9 трилиона долара, което оставя голяма финансова празнина, неподвластна само на публичните средства.
Байрактар: Публичните средства не стигат
Алпарслан Байрактар посочи, че енергийният преход изисква фундаментална промяна на електроенергийната инфраструктура и държавните бюджети сами по себе си не могат да осигурят необходимия капитал; той призова за участие на частни инвеститори, банки за развитие и международни институции.
Байрактар отбеляза, че Турция ще се нуждае от поне 80 млрд. долара инвестиции в електроенергийна инфраструктура до 2035 г., като енергийната политика трябва да съчетае сигурност на доставките, намалена зависимост от внос и изпълнение на климатичните ангажименти до 2053 г.
Първа конкретна сделка: 400 млн. евро за Мраморно море
Един от конкретните резултати беше договор за около 400 млн. евро между Турция и AIIB за екологични проекти в района на Мраморно море, насочени главно към модерни съоръжения за биологично пречистване на отпадъчни води.
Проектът цели да адресира проблемите, причинени от масовото разпространение на морска слуз в силно индустриализирания регион, застрашаваща екосистемите и риболова, а споразумението бе подписано от Мурат Курум и вицепрезидента на AIIB Аджай Бхушан Пандей по време на срещата.
Зелена индустрия и МСП
В сесия с участието на Истанбулската индустриална камара и ЕБВР бе обсъдено финансирането на зелената индустриализация, прехода към нисковъглеродно производство и достъпът на малките и средни предприятия до капитал, като това е критично за Турция, интегрирана в европейските вериги за доставка.
Банки и нуждата от проекти, готови за финансиране
Председателят на Асоциацията на банките в Турция Алпаслан Чакар каза, че климатичните промени вече засягат икономическия растеж и финансовата стабилност, и че проблемът е не само наличието на капитал, а липсата на добре структурирани, finance-ready проекти с оценен риск.
Застрахователите и климатичният риск
В панела за климатичните рискове представители на застрахователния сектор обсъдиха ролята на застраховането при природни бедствия и адаптация; Йозгюр Обалъ подчерта нуждата от по-добро прогнозиране и моделиране, а DASK акцентира върху връзката между ценообразуването на риска и превенцията.
Механизмът „Bridge“
Беше представен и предложен механизъм „Bridge“, целящ да свързва наличния климатичен капитал с конкретни инвестиционни възможности, като целта е финансовите обещания да се превърнат в жизнеспособни проекти с измерими резултати.
От Истанбул към Анталия
Форумът бе част от подготовката за COP31 в Анталия през ноември; задачата е международните климатични цели да се преведат на езика на инвестициите — колко струва преходът, кой поема риска и как да се привлече частният капитал за проекти, които все още се възприемат като рискови.
Срещата показа основното противоречие пред COP31: капитал в световната финансова система има, но развиващите се икономики плащат по-висока цена за него; ключов критерий за успех ще бъде способността да се свържат климатичните обещания с реални, финансирани инвестиции.
Източник: Fakti.bg Business
